WUCHANG: Fallen Feathers – ревю

WUCHANG: FALLEN FEATHERS няма как да избяга от сянката на Dark Souls.

Wuchang: Fallen Feathers почти нищо не добавя към Soulslike жанра. Въпреки 40-те си и отгоре часа с чудовищни битки и странни NPC-та, всичко, което прави, е да имитира зле най-добрите моменти от много по-добрите екшън игри на FromSoftware. Оскъдни екипировки, скучен боен екшън и празен свят прецакват цялото преживяване и погребват малкото неща, които всъщност прави добре.

В Wuchang хората в Китай не се превръщат във върколаци като в Bloodborne; те се превръщат в птици. Първо ослепяват и губят паметта си, а след това се трансформират в измъчени птичеподобни създания с хелт барове като на босове. Вашият герой, Wuchang, е по същият начин, но повечето от симптомите ѝ дават бойни умения. Единственото, от което тя реално страда, е постепенната загуба на разсъдък и памет, докато играете, което ви принуждава да се биете с демонска нейна версия, за да си вземете обратно нещата. Иначе Wuchang изглежда добре. Толкова добре, че тялото ѝ остава перфектно кукленско, за да може да я обличате в секси дрехи, които абсолютно нямат нищо общо с ужасяващата версия на Китай по време на династията Мин в играта.

Трудно е да усетиш сериозността на ситуацията, докато газиш в локви кръв и слушаш писъците на хора, загубили приятелите и семействата си заради ужасяваща болест, когато играеш с герой, създаден да бъде приятен за окото. Част от това, което прави FromSoft игрите толкова завладяващи, са въображаемите начини, по които смесват хорър и хумор в световете си – например носенето на абсурдна гъбена екипировка, която ти дава имунитет към „scarlet rot“ в Elden Ring. Колкото и абсурдни да са някои неща в техните игри, всички те са вкоренени в историята на света. Светът на Wuchang не изглежда толкова дълбоко обмислен.

ТЪПО ОСТРИЕ

Wuchang внася една умна идея в тежкия и наказващ боен екшън, който очакваш от Soulslike. Ако на косъм избегнеш ударите на врага или нанесеш повтарящи се удари, можеш да направиш мощни магии и уникални атаки, без да се притесняваш, че ще ти падне маната. Всяко оръжие може да ползва тези специални реакции в зависимост от това как инвестираш точките си в дървото на уменията на Wuchang, което е огромно като Path of Exile.

Освен бос битките, обаче, боят в Wuchang се влачи. Има лимит колко пъти можеш да убиеш един и същи прегърбен мъж и неговите пълзящи скелети-сайдкикове, преди да заспиш. Повечето сблъсъци са направени като легнали полицаи по пътя към следващия бос, и дори когато изискват малко мисъл, те са трикове, откраднати направо от игрите на FromSoft.

Няколко часа след началото на Wuchang, аз се промъквах по дървени дъски в зона, пълна с отрова, която спокойно можеше да е Blighttown от Dark Souls. Скоро след това спринтирах покрай чудовища, за да проследя некроманта, който безкрайно ги призоваваше.

Цялата тази несвързаност пречи да се закача за каквото и да е в Wuchang, особено след като разбрах, че всичко, което ми харесва, ще свърши и ще ме изрита обратно в монотонността на кофти имитациите на FromSoft.

Това е разочароващо за игра, която можеше да се приземи някъде по-близо до Black Myth: Wukong – екшън игра, която флиртува със Soulslike елементи, но залага на бойните изкуства и китайската митология като основен коз. Дори Nightreign на самите FromSoft преобръща това, което очакваш от техните игри, и инжектира малко Fortnite в това, което на практика е бос-ръш мод. И двете игри създават нещо ново в жанра, което все пак включва познати части от него. Wuchang прекалено много заимства от други игри, за да могат най-добрите ѝ моменти да заблестят, което я обрича да бъде погребана от постоянно растящата купчина Soulslike-ове.