Tainted Grail: The Fall of Avalon – ревю

TAINTED GRAIL: THE FALL OF AVALON е компетентно RPG от първо лице в отворен свят

Tainted Grail: The Fall of Avalon излъчва самочувствие. Виждаш го в света, усещаш го в яките герои. „Skyrim, но с добавен призрак на крал Артур“ е идея, която иска много. Но студиото Questline са нови играчи, и имаше голям шанс да омажат нещата. Кефя се да кажа, че получаваме супер open-world RPG от първо лице!

Не минава и без кусури, обаче. За всеки момент, който си струва да се празнува, има и дразнещ сблъсък с враг или объркваща функция в потребителския интерфейс, която трябва да изтърпиш. Крайният резултат може да се обобщи с една дума: непоследователност.

Tainted Grail е мрачна фентъзи версия на легендите за крал Артур, развиваща се в същия свят като популярната настолна игра; всъщност, тя тръгва от Kickstarter кампанията за настолната игра през 2018 г.

Бидейки open-world RPG от първо лице, Tainted Grail предизвиква сравнения с титани в жанра като The Elder Scrolls и Kingdom Come: Deliverance, и безсрамно залага на тези влияния – дори започва с бягство от затвора тип Oblivion.

Вдигаш ниво на уменията, докато ги ползваш, което награждава всеки стил на игра, който използваш в момента; аз предпочитах билд в стил боен магьосник – с магическо заклинание в едната ръка и меч в другата. Всяка магия ми вдигаше магическата сила, всеки замах ме правеше по-силен с оръжия за една ръка. Винаги съм бил голям фен на тази система в Elder Scrolls игрите и тук е използвана много добре.

СТРАНЕН СВЯТ

Светът също е голям кеф за изследване. Кралството Авалон е разделено на три различни „хъб“ региона, всеки със собствен сюжет и биом. Средата е много красива и натоварена с интересни точки за разцъкване, като пещери и изоставени села. Намирах нещо полезно – нова броня, нова рецепта за крафтинг – почти навсякъде, където погледна.

По време на пътешествието си правиш няколко набега в Wyrdrealm – алтернативно измерение, населено с духове и чудовища от друг свят. Дизайнът на това царство е пълен с характер, от огромни статуи на космически същества до силует от рушащи се кули

За мен обаче Tainted Grail блести най-силно с героите си. Всеки NPC има нещо стойностно за допринасяне и повечето от тях предлагат странични куестове, които добавят нови завръзки към големия сюжет. Могат да бъдат и изненадващо забавни: помагаш на благородник да инсценира смъртта си, за да излезе от брак без любов, разкриваш леговището на зомби-готвач, който се стреми към следващото велико ястие, помагаш на жена, която случайно е превърнала мъжа си в прасе, и други. Това чувство за хумор се простира и до екипировката.

Има много неща за харесване в Tainted Grail, но амбицията на Questline изпреварва изпълнението им по безброй малки начини: дребни странности тук и там, които не представляват много поотделно, но взети заедно, намаляват хубавото преживяване и водят до известно раздразнение и монотонност. Например, Cuanacht (името на втория регион) се произнася по поне четири различни начина от NPC-тата, което прави светът да се усеща по-малко сплотен.

Малко повече разнообразие в дизайна на враговете също би било добре. Можеш да убиеш само определен брой бандити с едно и също лице, преди да ти писне, а свободното използване на чудовища с пребоядисани палитри кара светът на Авалон да се усеща по-малък, отколкото е.

Има и някои дизайнерски решения, които не ми харесват особено. Лимитът само до четири „loadouts“ (настройки) за оръжия беше малко разочароващ, а трябваше да минавам през менюто обратно до екрана с оръжията всеки път, когато исках да експериментирам с нещо ново, ставаше досадно. Има и няколко дразнещи пика в трудността, а подземията могат да бъдат дезориентиращи без мини-карта, която да помага.

Има много неща за харесване в Tainted Grail, и доброто надделява над лошото с голяма разлика. В жанр, доминиран от Bethesda и Obsidian, е яко да видиш нов разработчик, който оставя своя отпечатък, и Questline правят доста над възможностите си.

About the Author

Sir-Glitch-A-Lot

Administrator

View All Posts