Хищникът: Опасна зона – ревю

„Пришълец“ и „Хищник“ под крилото на Disney

Един от най-приятно изненадващите аспекти на покупката на 21st Century Fox от The Walt Disney Company през 2019 г. е колко добре се справят с научно-фантастичните екшън франчайзи на марката. Нямаше да е шокиращо, ако просто бяха оставили някои от тези поредици да умрат, но вместо това те ги разшириха и най-накрая започнаха да показват истинския им потенциал. Франчайзът „Пришълецът“ (Alien) разгърна вселената значително с изпълнения с носталгия „Пришълецът: Ромул“ (Alien: Romulus) от 2024 г., както и с „Пришълецът: Земя“ (Alien: Earth), един от най-добрите нови сериали за 2025 г.

Също толкова впечатляващо е и това, което е направено с марката „Хищникът“ (Predator) през последните няколко години, особено под ръководството на сценариста и режисьор Дан Трактънбърг. След много неуспешни опити за съживяване на историята през 2010-те с „Хищници“ (Predators) от 2010 г. и „Хищникът“ (The Predator) от 2018 г., този франчайз най-накрая намери нов живот с „Плячка“ (Prey) от 2022 г., пренасяйки поредицата 300 години назад в миналото, демонстрирайки както мащаб, така и възможности. Това беше допълнително доказано по-рано тази година с анимационния антологичен филм „Хищникът: Убиецът на убийци“ (Predator: Killer of Killers), който отвори вселената в още по-голям мащаб. С „Хищникът: Опасна зона“ (Predator: Badlands), Трактънбърг се завръща като режисьор за трети път, продължавайки невероятната си поредица от успехи в съживяването на марката „Хищникът“ и разширяването на нейната вселена по нови, изобретателни и наистина вълнуващи начини.

„Хищникът: Опасна зона“ разказва една история от гледната точка на Хищника

„Хищникът: Опасна зона“ започва на планетата Яутджа Прайм, където откриваме млад Хищник на име Дек (Диметриус Шустър-Коломатанджи), който се опитва да се докаже в битка срещу брат си, Квей (Майк Хомик). Дек се справя добре в боя и Квей му представя последната задача, за да стане воин на Яутджа: да отиде на чужда планета и да донесе най-коравия екземпляр от този свят като трофей. Дек избира планетата Гена – известна като планетата на смъртта – и се заклева да се завърне с главата на чудовищно създание, известно като Калиск. Квей споменава, че дори баща им, Нджор (също озвучен от Шустър-Коломатанджи), главата на клана Яутджа, се страхува от Гена.

Преди Дек да може да замине на мисията си, Нджор намира двамата си сина и е разочарован, че Квей не е убил Дек, когото смята за слабост на клана поради по-малкия му ръст. Тъй като Дек е защитавал Квей в миналото, Квей защитава брат си в брутална битка срещу Нджор. Преди Квей да бъде убит от ръцете на баща им, той използва собствения си кораб, за да изпрати Дек на Гена, за да може да се докаже като член на техния клан.

След като корабът на Дек се разбива на Гена, той веднага открива защо тя е наречена планетата на смъртта, тъй като всичко е решено да го убие. Дърветата го атакуват като гигантски змии, червеите експлодират като гранати, дори тревата е остра като бръсначи – и всичко това е преди изобщо да открие могъщия Калиск. Дек се оказва в безизходица, но тогава среща повреден синтетик на „Уейланд-Ютани“ (Weyland-Yutani) на име Тиа (Ел Фанинг), на която ѝ липсват краката. Двамата формират съюз, като Тиа предлага да помогне на Дек в тази странна земя, както и да го заведе до Калиск, за да може тя да се събере с… долната си половина. На фона на всичко това, друг синтетик на Уейланд-Ютани, Теса (също изиграна от Фанинг), също се опитва да залови Калиск, след като предишен опит не е минал по план и е оставил Тиа и Теса ранени. Докато Дек тръгва в търсене на своя трофей заедно с Тиа, установява, че типичният метод за лов на Яутджа – да ловува сам – може да не е най-добрият начин да постигне целта си.

Дан Трактънбърг продължава да прави франчайза „Хищникът“ по-добър от всякога

В поредица, която до голяма степен се фокусира върху хищник, убиващ плячката си по брутален, насилствен начин, едно от най-големите допълнения на Трактънбърг към тази вселена е намирането на нюанс и дълбочина в тази концепция. Той не само пренесе Хищника при племената команчи през 1700-те, пилоти от Втората световна война и самураи през 1600-те, но и намери начин да направи тези истории емоционално по-значими. Като се има предвид, че основното, което знаем за хищниците, е, че обичат да ловуват и убиват, е забележително колко лесно Трактънбърг и сценаристите Патрик Ейсън и Брайън Дъфийлд (по история от Ейсън и Трактънбърг) успяват да ни накарат да почувстваме емпатия към младия Дек. Въпреки че знаем, че целта на Дек е просто да убива, „Опасна зона“ е умен в това как добавя дълбочина към един до голяма степен едноизмерен герой, като разширява произхода и преданията на тази извънземна раса.

Освен това е просто забавно да гледаш как „Хищникът: Опасна зона“ си играе с възможностите на свят, в който почти всичко може да те убие. Гена е планета, богата на готини дизайни на същества и луди чудовища, които карат Хищниците да изглеждат безобидни в сравнение с тях. Но още повече от това, „Опасна зона“ показва тънкостите на земята и как определени опасности могат да се превърнат в сила. Подобно на това, както „Опасна зона“ иска да представи различните пластове на Хищника, самият свят показва, че дори най-дивите създания имат повече от една страна. Гена е завладяваща не само заради изпитанията, на които е подложен Дек; тя също така творчески разкрива различни аспекти на земята си и колко полезни могат да станат тези аспекти, когато се използват в твоя полза.

Много се говори за рейтинга PG-13 на „Хищникът: Опасна зона“, за разлика от R, който имат останалите филми. Въпреки това Трактънбърг със сигурност не намалява екшъна тук; рейтингът се дължи главно на факта, че насилието на екрана е между същества или синтетици. Трактънбърг отново се отличава в екшън сцените, а тези нови създания позволяват някои страхотни битки, които са удоволствие за гледане. Но той все пак прави завладяващо гледането на двама Хищника, които се бият помежду си, и намира наистина забавни начини да почете както франчайзите „Пришълецът“, така и „Хищникът“, докато си играе с възможностите на тези вселени чрез екшън. Всъщност, Трактънбърг прави „Хищникът: Опасна зона“ най-близкото до действително добър филм „Пришълецът срещу Хищникът“ от години и демонстрира, че е време тези два бранда да си партнират по-често.

Въпреки че е само лека забележка, и проблем, който се появява от време на време, една от най-неловките страни на „Опасна зона“ идва от начина, по който внася повече душа в история за Хищник. Разбира се, това работи добре в рамките на историята, който „Пустоши“ изгражда, тъй като историята на Дек за семейството, скръбта и напасването в клана му позволяват да има филм, който от време на време може да се фокусира върху чувствителност и по-трогателни аспекти. Но по отношение на вселената на Хищника като цяло, това изглежда малко неуместно. Намирането на емоционален център за Дек и този свят не е лошо в никакъв случай, но на моменти се чувства странно в начина, по който е поднесено в по-големия мащаб на това, което знаем за Хищника.

Ел Фанинг и Диметриус Шустър-Коломатанджи са страхотен дует в „Хищникът: Опасна зона“

По време на това пътешествие, „Хищникът: Опасна зона“ е по същество дует между Дек на Шустър-Коломатанджи и Тиа на Фанинг, а тяхната динамика е доста очарователна. Както може да се очаква, Дек е по-скоро силен, мълчалив тип, докато Тиа е любопитна и бъбрива. Тяхната динамика е възхитителна през целия филм и става само по-силна с напредването на историята, особено след като се запознават със странно маймуноподобно създание, което се присъединява към тяхното пътешествие.

Голяма част от това, което прави „Опасна зона“ толкова успешен, се дължи на тези две роли. Въпреки че Шустър-Коломатанджи е покрит с лицето на Хищник, неговите маниери и физическо присъствие ни казват много за Дек. Той не е толкова уверен, колкото Хищниците, които сме виждали преди, но се опитва да демонстрира тяхната смелост. Има страх в очите му, когато нещата станат твърде напрегнати или непосилни – още един елемент, който досега не сме виждали в герой Хищник. Въпреки че Шустър-Коломатанджи е под значително количество грим и компютърна анимация, той внася тежест и емоционално ядро в Дек, което прави този герой завладяващ.

Фанинг също се забавлява в двойната си роля. Тиа е чудесен баланс на отношението на Дек и въплъщава човечността в тази история, докато Теса е пленително, роботизирано присъствие със стил, което сякаш е излязло направо от игра на Хидео Коджима. Това са две напълно различни изпълнения, но Фанинг се справя еднакво добре и с двете, преминавайки от възхитително комично облекчение до смразяващ антагонист. Между „Хищникът: Опасна зона“ и работата ѝ в „Сентиментална стойност“ Фанинг доказа, че може да се справи с почти всичко.

„Хищникът: Опасна зона“ може да не е шокът за системата, какъвто беше „Плячка“ (Prey), но е продължително доказателство, че поставянето на Хищника в ръцете на Трактънбърг е един от най-умните ходове, които този франчайз някога е правил. Сценаристът и режисьор продължава да намира блестящи, завладяващи начини за изследване и разширяване на филмите за Хищника до едно вълнуващо ниво, правейки тази поредица по-добра от всякога.