Jingle Bell Heist – ревю

Не всички коледни филми трябва да свършват с романс. Филмът на Netflix, „Jingle Bell Heist“ („Коледна обирджийска приказка“), го доказва. Романтиката е утвърден сценарий в празничните филми. Но понякога е набутана малко насила. Би било добре да има повече приятни филми в този жанр. „Jingle Bell Heist“ можеше да има такъв край. Но филмът настоява за задължителна драматична целувка. Платоничният край щеше да е много по-подходящ. Дори можеше да създаде коледна поредица. Но, ето го крайният резултат.

Сюжет

„Коледна обирджийска приказка“ е обикновен филм за обир. Той просто се случва по Коледа. Времето на годината е напълно случайно за сюжета. Затова не успява да събуди коледен дух у зрителя. Действието се развива в Лондон. София (Оливия Холт) е американка, работи в универсален магазин. Ник (Конър Суинделс) е местен техник с неясно минало. Те се срещат, защото той е поддържал охраната на магазина. Чрез камери, до които още има достъп, той я вижда, докато тя краде пари от касите на компанията. Ник я изнудва за взаимно изгодна сделка. Ще извършат обир в магазина и ще си разделят парите. София трябва да плати за болничното лечение майка си. Ник пък е решен да докаже на бившата си, че е стабилен баща.

Надявате се филмът да бъде доста забавен. Плакатът изглежда обещаващо остроумен. Все пак е Коледа. Тази история тип „Робин Худ“ трябва да ни хареса. Говоря за нас, обикновените хора в несигурни времена. Но, наистина, този филм е много скучен. Няма почти никакъв хумор. Има много малко екшън за филм за обир. Няма дори намек за романтика, съдейки по края. Ниските оценки се дължат и на не вдъхновяващата игра. Героинята на Оливия Холт преминава през дълбоки борби. Нейното изпълнение е почти изцяло лишено от емоции. Тя изглежда доволна да е просто красиво лице без чувство. Конър Суинделс е по-добър, но между тях няма никаква химия. Липсва и коледното настроение, което се очаква. Сякаш кастинг режисьорите са ги избрали на случаен принцип. Търсели са един мъж британец и една американка. И двамата да са на около двайсет и няколко.

Второстепенните герои открадват шоуто от главните

Слава богу, че възхитителната Луси Пънч се появява по средата на филма. Тя играе богатата съпруга на собственика на магазина. Тази жена може да облече елегантна рокля, да чете меню от ресторант и пак ще е забавна. Нейното време на екран е твърде малко, но внася острота и „удара“, който липсва на филма. Тя е тази, която предизвиква единствения силен смях. С хитростта, усвоена в „Поредица от злополучия“, Луси е ослепителна. Играе фатална жена с двойна игра. Филмът става интересен едва когато тя се включва в сюжета. За съжаление, това е само символично усилие. Действието бързо се връща към нашите двама главни герои.

Универсалният магазин е силен коледен фон. Той е вдъхновен от класиката „Чудо на 34-та улица“. Магазинът е красиво декориран за случая. Иска ми се повече от действието да се случваше там. Екипът по продукционен дизайн е уловил естетиката. От декорациите до униформите на персонала, всичко е точно. Можеха да създадат повече магия и причудлива енергия, ако действието се придържаше към магазина. Той предлага фон от забавни герои. Сред тях са продавачи и охранители. Собственикът, г-н Стърлинг (Питър Серафинович), можеше да е по-заплашителен злодей. Но по-характерните играчи остават на заден план. Основното действие продължава с намаляваща харизма.

Разбирам, че американската публика харесва британското влияние, но е дразнещо как медиите го представят. Особено в коледните филми, британското е показано погрешно. Сякаш е писано от американска гледна точка. Този поглед няма представа за истинската британска култура и живот. През последните две седмици видях два филма. И в двата имаше британци на около 20 години, кръстени Найджъл. Уверявам ви, не съм срещал Найджъл под 60 години. Ако съществува, родителите му сигурно го мразят.

Подобно, Ник би трябвало да живее в скапана квартира в Лондон. Външните снимки показват малък блок. Но интериорът е тавански етаж с висок таван. Жилището е красиво обзаведен пентхаус, който не съвпада с външния вид. Бедните млади хора в Лондон делят спални. За Бога, нямат огромни дневни като къща. Нямат големи колекции плочи и персийски килими. Може би щяхме да съчувстваме повече на Ник, ако живееше зле. Но той е повече от добре за лондонските стандарти. Покажете ми неотопляема кибритена кутийка. Ник, който живее на консерви и дишането му се вижда в стаята. Тогава може би ще ми пука повече.

Не очаквах много от този коледен филм на Netflix. Но можеше да бъде много по-добър. Напълно забавните злодеи трябваше да имат по-голяма роля. Магазинът също. Материалът трябваше да е по-фокусиран върху комедията. Изискваше се да бъде изпълнен от актьори с повече усет за това. След като обирът приключеше, можеше да има продължения. Всяка година можеше да има нова операция. Жалко, че този филм е толкова скучен.