Eriksholm: The Stolen Dream – ревю

Eriksholm: The Stolen Dream – Скандинавският стелт е прекалено строг и си пречи сам!

Eriksholm: The Stolen Dream ще ви излъже. Изометричен стелт, в който контролираш няколко героя, всеки със своите уникални способности? Естествено, че знаеш какво е това! Сигурно си викаш: “Това си е чист Commandos! Или Desperados! Това ще е игра, в която ще комбинираме скилсета на героите, за да преодоляваме препятствия по супер креативни начини!” Е, ще сбъркаш! Въпреки всички тези обещаващи визуални прилики, Eriksholm всъщност е доста стриктна, стегната и предимно линейна игра.

Тук има повече общо с Hitman Go, отколкото със Shadow Tactics: задачата пред теб не е да измислиш свое собствено решение за тези артистични, бижу стелт сцени, а да ги чоплиш, докато не откриеш прецизното решение, което са замислили разработчиците. И бъди сигурен – ако те забележат, играта приключва моментално. Опитите да „измамиш“ което и да е от нивата неминуемо водят до бърз край и връщане към един, трябва да си призная, доста щедър чекпойнт.

Значи, това е по-скоро стелт пъзел, отколкото стелт пясъчник. Но в тези граници е удовлетворяващо да разбереш какво се иска от теб във всяка сцена, дори и да не се чувстваш особено креативен. И, боже, каква визия! Никога преди скандинавски полицаи не са били осветени толкова блестящо, а техните нервни потрепвания и гримаси – анимирани толкова детайлно.

XIX ВЕК ПО-ХАРДКОР

През първите няколко глави на Eriksholm играеш изцяло като Хана, момиче сираче, което се е възстановило от „Heartpox“ – чумата, която опустошава псевдо-Швеция в играта. За възстановяването на Хана се е грижил нейният брат Херман. Двамата имат буквално пет минути заедно, преди да бъдат разделени, а кварталът им да бъде окупиран от ченгета. Явно Херман е забъркал нещо, докато Хана е била на легло, а жандармите изобщо не са доволни от това. Сега нейната мисия е да разбере какво се случва и да се събере отново с него.

Тези най-ранни глави са най-силните. Хана може само да се промъква, да се крие в сенките и да използва духалка, за да приспива враговете. Нейната истинска суперсила, всъщност, е връзката й с общността и познанието за нея. Тя знае преките пътища и тайните проходи, а съседите ѝ си затварят очите, докато тя се провира по покривите им.

Междувременно, ченгетата са чуждо и нежелано присъствие, което вбесява местните, докато Хана лесно преминава над, под и покрай тях. Това е страхотна местна история – разказана толкова чрез геймплея, колкото и чрез диалозите, които подслушваш из кътчетата на града – за един вид естествена общностна солидарност.

Играта ти поднася новите геймплей елементи по-много умен начин, докато напредваш. Дори когато историята започна да ме губи, открих, че интересът ми се събужда от новите таланти, които придобивах. Добавянето на Алва към екипа ти позволява да чупиш източници на светлина и да се катериш по водосточни тръби, докато късното включване на Себастиан най-накрая ти дава възможността просто да задушаваш пазачите в гръб. Почти всяка нова глава добавя някаква нова геймплей уловка, предизвиквайки те да интегрираш ново умение в арсенала си, за да пребориш все по-сложните стелт пъзел кутии.

Но когато дойде моментът да използваш тези умения? Всяка сцена е прецизно настроена, за да провали всеки опит за нестандартно мислене. Стриктно изпипаните патрулни маршрути означават, че не можеш съвсем да прибереш телата на закътано място, преди да те забележи пазач, който се обръща в последната наносекунда, преди да си в безопасност. Алва може да разсейва пазачите с прашката си, да, но не може да ги накара да се преместят с нея, освен ако нивото изрично не е проектирано да позволи това.

Те не са зле проектирани сцени. Чувствах се умен, когато ги разбиех, и се забавлявах в процеса, но опитът и грешката означават, че постоянно се сблъскваш с проблема, че нещата би трябвало да работят, но не стават, а биха работили в игра, която не е толкова безпощадна към играча.

Това е подход към стелт дизайна, който е почти като при Call of Duty и не работи на 100%. По своята същност обаче, стелтът изключва онзи вид бомбастичност, която би те задържала в бойната галерия на CoD.

Има много неща, които да ти харесат в Eriksholm, дори ако повечето от тях никога не достигат до превъзходство. Можеш да усетиш скелета на един специален Eriksholm 2 точно там, под тази измъчена от слънцето кожа.