
Малко жанрове предлагат на публиката толкова голямо бягство от реалността като фентъзито, било то във филми, литература или друга медия. От омагьосани кралства и митични царства до далечни галактики, това са местата, в които бихме искали да се изгубим. Всъщност, те не са просто фон, а отражение на нашия собствен свят, а героите, които ги обитават, издържат предизвикателства и битки, които не са толкова различни от това, през което преминаваме в ежедневието си – просто са малко по-епични по своя характер.
Винаги е удивително, когато тези фентъзи светове са пренесени на големия екран, създавайки усещането, че магията им се е превърнала в реалност и че наистина можем да ги обитаваме; преживяването им на възможно най-големия екран просто ги прави още по-завладяващи. Този списък ще класира най-добрите фентъзи светове в историята на киното – тези, които превъзхождат останалите в балансирането на въображение, дълбочина и кинематографичен спектакъл.
10. Азерот – Warcraft: Началото (2016)

Малко фентъзи светове имат толкова много знание и история зад себе си, колкото Азерот – централното царство във Warcraft. Адаптацията на Дънкан Джоунс от 2016 г. имаше огромната задача да кондензира години разказване на истории от видеоигрите в един-единствен филм, което доведе до една от най-големите и най-скъпи адаптации по видеоигри до момента.
Филмът не успя да оправдае напълно очакванията по онова време, но с годините Warcraft успя да събере своя собствена база от фенове и голяма част от този успех се дължи на изграждането на света. Представянето на Азерот във филма изглежда обширно и древно, а визуалният дизайн на продукцията вдъхва живот на безбройните царства, племена и раси, които го обитават, с изумителни детайли. За феновете на игрите, да видят как Warcraft оживява на големия екран, беше истинско удоволствие.
9. Багдад – Крадецът от Багдад (1940)

Може да не е разпознаваем за всички, но „Крадецът от Багдад“ е невероятен филм. Светът на шедьовъра на Disney от 1992 г. „Аладин“ например, заимства свободно от тази класика от 1940 г., която сама по себе си е римейк на ням филм от 1924 г., вдъхновен от основополагащото литературно произведение – „Хиляда и една нощ“.
Създаден във време, когато киното разчиташе единствено на умелото използване на практически ефекти, „Крадецът от Багдад“ беше революционен, като едновременно с изграждането на огромни декори и мобилизирането на десетки статисти, това е и първият филм, използвал технологията със син екран. Резултатът се усеща също толкова магически като всеки фентъзи свят, който се намира на екраните в наши дни – почти като сън, и помогна да се дефинира кинематографичният език на самото фентъзи.
8. Нарния – Хрониките на Нарния (2005 – наши дни)

Вероятно усещането, което най-добре показва какво е да четеш или гледаш „Хрониките на Нарния“, е детско изумление. Откриването на цял свят вътре в гардероб остава една от най-брилянтните идеи във фентъзито и, макар че трилогията от 2000-те не успя напълно да оправдае оригиналния шедьовър на К.С. Луис, тя представи Нарния на цяло поколение млади киномани.
Всяка нова история представя различна епоха в това фентъзи царство, което, заедно с неговите говорещи животни, митични създания и ледени зли вещици, го прави уникално в сравнение с други големи фентъзи светове. Предстоящият и дългоочакван филм на Netflix, ръководен от Грета Гъруиг, е призван да отведе още едно поколение в този гардероб и да даде на Нарния адаптацията, която заслужава.
7. Древния свят – Язон и Аргонавтите (1963)

Гръцката митология е един от първите ни допири до концепцията за фентъзито и нейното чудо остава актуално и до днес. Когато хората видяха Тод Армстронг да се бие с армия от скелети, бронзовия гигант Талос, Хидрата и други митични създания на екрана във филма „Язон и Аргонавтите“ от 1963 г., наистина имаха усещането, че този свят някак си е оживял.
Успехът и трайната привлекателност на филма се дължат най-вече на революционните стоп-моушън ефекти на Рей Харихаузен, който поставя всички тези магически същества точно в един и същ кадър с героите, правейки всичко да изглежда реално и опасно. Колкото и остарели да изглеждат тези ефекти до модерното CGI, все още предстои да видим филм, който да пресъздаде древния свят по такъв начин.
6. Седемте морета – Карибски пирати (2003 – 2017)

Когато „Карибски пирати: Проклятието на Черната перла“ излезе през 2003 г., малцина си представяха, че филм, базиран на атракцион в Дисниленд, ще се превърне в толкова влиятелен франчайз. Той съживи жанра на приключенските филми с фехтовка, като напълно преосмисли Златния век на пиратството като свръхестествена граница, вдъхвайки живот на много пиратски приказки, включително морски чудовища, смъртоносни проклятия и митични локации.
Нещо повече, филмите все още поддържат степен на реализъм, когато става въпрос за историческите и морските аспекти. Комбинирани, тези два фактора правят филмите „Карибски пирати“ да се усещат толкова реални, колкото може да бъде фентъзито, без да губят усещането за спектакъл. Въпреки че последните два филма бяха пълно разочарование, оригиналната трилогия остава една от най-добрите в жанра.
5. Оз – Магьосникът от Оз (1939)

Няма място като дома, но също така няма място като Оз. Светът на „Магьосникът от Оз“ е същинският фентъзи свят и е толкова емблематична локация, че е породил безброй спин-офи, включително и Злосторница. Оригиналният Техниколор вид на Оз изглежда почти халюциногенен — ярък контраст с черно-бялата атмосфера на родния щат Канзас на Дороти (Джуди Гарланд); това е начинът, по който филмът дава на публиката да разбере, че тази земя не е просто специална, а наистина магическа.
Цялото пътуване през Оз отразява вътрешното израстване на Дороти, превръщайки причудливите му пейзажи в метафори за порастването и съзряването като личност. Поради това, Оз е един от най-интензивните фентъзи светове. Ценности като приятелство и любов са това, което наистина захранва магията там.
4. Магическия свят – Хари Потър (2001 – наши дни)

Малко филмови вселени са постигнали нивото на потапяне на франчайза „Хари Потър“ и Магьосническия Свят. Колкото и противоречива фигура да е станала авторката Дж. К. Роулинг, тя създаде богат свят, където всичко се усеща живо и детайлно. Всяка картина в Хогуортс разказва история, всеки магазин на Диагон-али има ексцентричен собственик и дори бюрокрацията в Министерството на магията го прави да изглежда реален и правдоподобен.
Съществува и логика в това как работи този свят, скрит точно под нашия Мъгълски свят. Ходенето на училище, ученето на заклинания и избора на кариера – всички тези елементи добавят слой обикновеност, който прави Магьосническия Свят достъпен и обяснява продължаващия му успех сред по-младите поколения.
3. Период Муромачи, Япония – Принцеса Мононоке (1997)

Честно казано, всяка анимация на Студио Гибли може лесно да бъде включена в този списък и избирането само на една е малко несправедливо спрямо останалите. Въпреки това, „Принцеса Мононоке“ и нейното представяне на Япония от периода Муромачи е може би най-добрият фентъзи свят, създаден от Хаяо Миядзаки, не само заради това колко е богат, но и заради цялостната тема на филма.
Светът на филма не разчита на големи замъци или заклинания, а на внушаването на самата природа със свещена духовност, което остава достъпно за нас дори днес и представлява остър контрапункт на човешката индустрия. Много хора, които са израснали с „Принцеса Мононоке“, биха искали да следват Сан и Моро, или да тръгнат на пътешествие като това на Ашитака. В това е красотата: ние всъщност можем, стига да разберем и уважаваме природата като същност сама по себе си.
2. Една далечна галактика – Междузвездни войни (1978 – наши дни)

Някои може да твърдят, че „Междузвездни войни“ е научна фантастика заради космическата си обстановка, но истината е, че Джордж Лукас винаги е черпил повече от фентъзито, когато е създавал своята далечна-далечна галактика. Митични родословия, героични и идеалистични рицари, принцеси, мошеници, мистична сила отвъд всякакво разбиране… „Междузвездни войни“ притежава всички ключови фентъзи черти, но облечени в научнофантастични одежди.
Самата галактика е толкова богата и фантастична, колкото всеки друг фентъзи свят. Кан-барата в Мос Айсли може да бъде толкова приятна или опасна, колкото всяка средновековна таверна, и дори неоновата мъгла на Корусант има всички характеристики на град-крепост, пълен със собствен подземен свят. Комбинацията от високотехнологични машини и древен мистицизъм придава на „Междузвездни войни“ вечно усещане, което идеално пасва на основните му теми за надеждата, изкуплението и вечната борба между светлината и тъмнината.
1. Средната земя – Властелинът на пръстените (2001 – наши дни)

Сред всички фентъзи светове, пренесени някога на екрана, Средната земя остава безспорно най-добрата. Трилогията „Властелинът на пръстените“ на Питър Джаксън все още се усеща като чудо заради майсторската си адаптация на Легендариума на Дж. Р. Р. Толкин, поставяйки най-високия стандарт за кинематографично изграждане на свят. Голяма част от това се дължи на начина, по който Джаксън не бърза с рамкирането на историята, оставяйки си пространство да ни покаже и да изследва Средната земя.
От Графството до Мордор, прекарваме достатъчно време на всяка локация, за да я почувстваме реална, и срещаме достатъчно герои и странни хора, за да завиждаме на всички тях за местата, където живеят. Фактът, че всичко е заснето на локация в Нова Зеландия, добавя още един слой магия, сякаш Средната земя е реално място в нашия собствен свят. Повече от две десетилетия след излизането на трилогията, никой друг филм не се е доближил до постигането на тази степен на чиста магия на екрана.